Да се влюбиш в Рим
Наскоро един пост във фейсбук гласеше: „Пътуването е единственото нещо, което купуваш и те прави по-богат.” Наистина е така, с всяко следващо пътешествие увеличаваш богатството си от емоции, познания, впечатления, спомени. В някои градове, освен всичко това, поемаш от магията и неусетно се влюбваш в тях.
Първата ми среща с Рим беше в месеца на любовта и виното (2013 година). Дали заради това, или защото Рим е мястото, където се преплитат история, архитектура, величие, атмосфера, вкусна храна и хубаво вино, но в крайна сметка Рим се намести трайно в сърцето ми. Ето как се стигна до това състояние…
„Всички пътища водят до Рим”, а от София най-лесно се стига със самолет, за 1 ч. и 30 мин. Избрахме най-бързия начин и заредени с ентусиазъм, леко „снощни“ от отпразнувания юбилей на баща ни, аз и сестра ми кацнахме на летище Фиуминчино. Летището е извън града, и след още около 40-50 минути с автобус се озовахме в Рим, на гара Термини – централната гара на града (около 4-5 пъти по-голяма от нашата централна гара).
Районът около гарата е неприветлив, както около всяка гара в голям град, но точно 100 метра след като пресякохме улицата попаднахме на фонтан, по-надолу някоя интересна постройка, и така се неутрализира впечатлението от обкръжението край гарата. Самата гара е близо до основни забележителности, но бяхме избрали хотел на 10-15 минути пешеходно разстояние от гарата, посока към античния център – на спокойна уличка и в същото време на метри от прелестите на Рим. Бяха ни предупредили да не очакваме изобилни закуски и просторни стаии, дори от хотелите 3 звезди и не останахме излъгани, но със сигурност получихме всички необходими удобства за 3-4 дневен престой. Бяхме избрали хотел предлагащ закуска, за да не губим време сутрин и заредили с енергия от ранно да трамбоваме улиците на Рим. Но навсякъде из града ни изкушаваха уютни кафетерии, с ароматно кафе и топли закуски, та на моменти ни се искаше да не сме закусвали. Пристигнахме, настанихме се, сложихме удобни обувки, заредихме фотоапарата и се гмурнахме в града. Нямахме пътеводители за Рим, но бяхме подготвени с информация, от няколко туристически сайта, за това кои са основните забележителности, как да се придвижваме, къде е най-хубавия сладолед и как точно да хвърлим монета във Фонтан ди Треви. Основните забележителности са в центъра, който е доста голям, но напълно възможно да се разгледа пеша. Започнахме от Колизеума и Римския форум. Нямахме много време, затова не сме влизали вътре, но и отвън е доста впечатляващо. Следващите ни спирки бяха Еврейското гето, Campo de’ Fiori, Пантеона, фонтана Треви, Испанските стълби, Piazza del Popolo и терасата на парка Боргезе, непосредствено над площада, от където се открива чудесна гледка. Пантеона и Испанските стълби се превърнаха в любимите ми места в Рим, до Пантеона дори успяхме да отидем и втори път, преди да си тръгнем. Не щадяхме сили и се разхождахме по цял ден, по всички посоки през многобройни площадчета, дворци, църкви и фонтани. Това е чудесен начин да усетиш атмосферата на града. Имахме един цял ден за Ватикана, квартала около нея и Трастевере, от чийто хълм се открива прекрасна гледка към града, а и има интересна постройка – фар построен на хълм. До Ватикана стигнахме пеша от хотела и още от моста над река Тибър пред нас се откриха величествени гледки. Не бяхме планирали посещение на музеите на Ватикана, но се изкачихме на върха на купола на базиликата Св. Петър. Част от изживяването беше изкачването на купола по стълбите, тъй като по средата на пътя се откри спираща дъха гледка към вътрешността на базиликата. А след като си поехме дъх от видяното и преминахме през много тесни стълби се озовахме на върха на купола, а Рим се откри пред нас с цялата си прелест и величие. Вечерните разходки бяха не по-малко очарователни от преживяванията през деня. Малките осветени улички и площадчета не ти дават да се откъснеш от тях.
Освен че вкусихме от историята и архитектурата на града, разбира се вкусихме и от местната кухня, която най-добре се възприема с vino della casa (наливно вино). Беше ясно, че щом сме в Италия трябва да забравим за диетите, защото те никак не се вписваха в днвените ни менюта, които задължително включваха поне по три вкуса сладолед, понякога повече от веднъж на ден.
Попаднахме на съвети, къде е най-хубавата пица в Рим, но както е описано в книгата „Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт, най-хубавата пица в Италия е в Неапол, или на 1 час път от нас докато сме в Рим. Затова един ден от нашето пътешествие беше посветен на чревоугодничеството и включваше пътуване до Неапол. От гара Термини почти през час тръгват влакове до Неапол, както и има много възможности за навръщане, а пътуването беше комфортно и скоростно, макар и с малко закъснение в началото. Ако района около Термини е леко зловещ, то района около централната гара на Неапол и направо плашещ. Но това е част от Неапол, а той впечатлява с неповторим колорит, а и пицата, наистина си заслужаваше!
След тази екскурзия, освен в Рим, май се влюбих и в пицата от Неапол!