Recent Posts

Да се влюбиш в Рим

Да се влюбиш в Рим

Наскоро един пост във фейсбук гласеше: „Пътуването е единственото нещо, което купуваш и те прави по-богат.” Наистина е така, с всяко следващо пътешествие увеличаваш богатството си от емоции, познания, впечатления, спомени. В някои градове, освен всичко това, поемаш от магията и неусетно се влюбваш в…

Пътуване към виното

Пътуване към виното

Преди зимата да ни изненада и тази година (годината е 2014) с група приятели решихме да се подготвим за този момент със селекция от хубаво вино. Не само заради това, а най-вече заради любовта към виното и към пътешествията си направихме любителски винен маршрут до прекрасни български изби.

Винаги е интересно да потеглиш нанякъде, но особено вълнуващо е, когато тръгваш не към едно, а към много места, някои от които напълно непознати. Маршрутът обхваща 4 винени изби, 4 града, 4 села, над 20 опитани вина и над 900 изминати километра за 4 дни от 9 любители на виното. Освен всички впечатления има и поука от пътешествието – на винен тур е по-добре да си от пътниците в колата, отколкото да си шофьора.

Основните точки по маршрута: отправна точка гр. София – гр. Нова Загора – с. Еленово – с. Коларово – гр. Харманли – с. Мезек – гр. Хасково – гр. Стара Загора – с. Могилово – финална точка гр. София.

(Ден първи) Първата спирка – Нова Загора е основно за почивка от пътуването (доста еднообразно, но пък бързо, по магистралата). Градът е малък, центъра частично реновиран и спретнат. След 2-3 часовото пътуване, предлага идеални условия да похапнеш вкусно и да се разтъпчеш.

След презареждане на силите, посоката е с. Еленово, където предстои зареждане с много емоции и вино. В с. Еленово се намира първата по маршрута винарска изба – Едоардо Миролио. След изхода от селото, се пътува по тесен път, който криволичи сред хълмовете и тъкмо когато вече си мислиш, че си объркал пътя, се открива чудна гледка на малко имение построено на хълм, обкръжено от красива природа, лозови масиви и язовир. Приближавайки към имението все повече се отделяш от реалността и придобиваш усещането че ставаш герой от приказка. Посрещна ни любезен персонал, професионално изградена производствена база, уютни хотелски стаи, изискано меню, което е перфектно допълнение към доброто вино. Разходка из избата представя в детайли технологията на производство на бели и червени вина, както и на естествено пенливо вино,  рядкост за избите в страната. След като обиколката на производствената част ни е поизморила, следва почивка край масата за дегустации и елексир от вкусове и аромати. Денят завършва с вечеря в ресторанта на хотела и нощувка. Тръгването от това идилично местенце е трудно на следващата сутрин, но предстоят още интересни места.

(Ден втори) От с. Еленово към следващата изба в с. Коларово водят много пътища. Доста интересен е маршрута, който минава в „подножието“ на ТЕЦ Марица-Изток – внушителна с мащабите си конструкция. Независимо от избрания път, целта е с. Коларово, където се намира винарска изба Кастра Рубра (Червената крепост) на Телиш. Избата – масивна каменна постройка, наистина наподобяваща крепост, се вижда още от входа на селото, в което избата е единствения извор на активност. Самата изба обхваща само производствена база и дегустационна, а хотелска част е в процес на развитие (2014 г.). Компетентен и изключително гостоприемен персонал разкрива всички подробности от процеса на винопроизводство, а разходката преминава през безупречно чисти и високотехнологични помещения. Макар и принципите на правене на вино навсякъде да са сходни, във всяка изба има различна атмосфера, различно отношение и грижа към виното. Във всяка изба научаваш по още един детайл от тайните на виноправенето. Тук научихме какво е „ангелски данък“ – количеството вино, което се губи поради изпарение от бъчвата при отлежаването. Най-хубавото остава за накрая – след впечатляващата разходка сред съдове за вино и бъчви със селектирани вина, е време за глътка хубаво питие.

На кръстопът сред множество винени изби е гр. Харманли, където е следващата спирка, но основно за нощувка и отправна точка за следващите етапи от пътешествието.

(Ден трети) Посоката е много на юг. Толкова, че оператора на мобилния телефон се сменя, а точно на завоя за с. Мезек напред се вижда границата с Гърция. В с. Мезек има две изби – Катаржина естейт и Изба Мезек. Изба Мезек е малка, бутикова изба. Вината на избата не се срещат в магазинната мрежа, но могат да бъдат опитани в някои ресторанти. Дали заради облачното време или заради пивкото вино, село Мезек изглеждаше някак мистично. Освен хубаво вино в района на с. Мезек може да се опита от духа на средновековието в най-добре запазената средновековна крепост по нашите земи или да се върнем още по-назад във времето в Тракийска куполна гробница.

След поредната дегустация на вино и малко забележителности е време за още забележителности и то много високи. В гр. Хасково се намира най-високата в Света статуя на Богородица с младенеца, получила сертификат от рекордите на Гинес. Почти на височината на статуята до нея е издигната камбанария, от която се открива гледка към целия град и към всичките тополи наредили се край реката, както се пее в песента на Щурците „Среща”. Много грижи и средства са вложени в центъра на града, и резултата е чист и благоустроен град, с много места за разходки и снимки.

(Ден четвърти) Последната посока е София, но пътьом има места, които не бива да остават непосетени. Първият град, от който започна маршрута беше Нова Загора, редно е последния да е Стара Загора. Спирката отново е най-вече за подкрепление, но не може да се съчетае с разходка по главната пешеходна улица и няколко забежки по магазините, а в центъра на града могат да се видят останки от форума на античния римски град Августа Траяна, Операта и много просторни градини.

Последната спирка в пътуването е с. Могилово и разкошното имение на Мидалидаре естейт. Пътуването до имението има някои офроуд нюанси, но истинските любители на виното не се спират пред нищо, когато ги чака селекция от качествени вина. И тук сме посрещнати с широки усмивки и пълни чаши. Освен производствена част, на територията на избата има къщи за гости, арт инсталации, просторни градини и разбира се – дегустационна. От разходката сред лозята научаваме още нещо интересно – защо в началото на лозовите редове се засаждат розови храсти. Розовият храст пръв реагира на болести и паразити, което дава време да се реагира и да се спаси реколтата.

Обогатени с впечатления, знания и опиянени от аромати потегляме към София, което в никакъв случай, не слага край на дегустирането на хубаво вино.

След като посетиш четири изби и от нито една не си тръгнеш с празни ръце, стигаш до още една поука – колкото по-голям багажник, толкова повече вино 😉

След дъжд

След дъжд

Лавандулово лято

Лавандулово лято